|
гѝна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Подложен съм на постепенно унищожение; чезна, умирам, измирам, изчезвам. В пламен, в тъмница и на бесило, / и под нож остър чада ѝ гинат. Вазов. Вадички и горски потоци, бари и мочури — всичко пресъхна. Добитъци гинеха за вода. Елин Пелин. Убили оня, офицерина. Ах, гинат момчетата, Спасе, гинат сиромашинките. Йовков. Запей как брат брата продава,! Как гинат сили и младост. Ботев.
|