Речник

главà ж. 1. Горна или предна част на тялото на човек или на животно, където се намират устата, мозъкът и повечето сетивни органи. Очи тъмнеят, глава се люшка, / уста проклинат цяла вселена! Ботев. Уловиха коня кой за крак, кой за опашка, кой за глава и го изправиха. Йовков. || Стесн. Горната част на главата; теме. Плешива глава. || Прен. Разш. Предна, челна част. Глава на колона. Глава на шествие. 2. Умствени способности; ум, разсъдък. Че сърце глава не пита, / то е птичка дяволита: / гдето иска се пилее, / гдето иска, там ще пее. Яворов. Страшна мисъл мина през главата му. Елин Пелин. От главата си патя. Погов. 3. Прен. Разш. Обикн. в съчет. с прил. — човек, личност като носител на известни качества. Няма власт над оная глава, която е готова да падне от плещите си в името на свободата и за благото на цялото човечество. Ботев. Умна глава. Учена глава. 4. Прен. Разш. Живот на отделно лице. Тебе те е страх да не избягам. — Ако избягаш, отиде главата ми. Дим. Димов. 5. Само ед. м. Лице, което стои на чело на семейство, колектив, организация и под. Глава на семейство. Държавен глава. 6. Като бройна единица, обикн. за добитък. Стопанството има около 600 глави едър рогат добитък. Националният доход на глава от населението се увеличава. 7. Надебелена част от някакъв зеленчук, обикн. с валчеста форма. Вземай торбата, пусни вътре една прясна пита и две глави лук, че се махай. А. Каралийчев. Глава зеле. Глава цвекло. 8. Разширена крайна част на гвоздей, бурма и др. Глава на гвоздей. 9. Отделна част на книга, на съчинение. Прочетох първата глава на романа „Под игото“. 10. За прежда — а) Част от гранче намотана прежда, 60 нишки. б) Наснована прежда за тъкане — 120 нишки на кросното. в) На стан — нишките, прокарани през 30 зъбци на кросното. □ Блъскам (бия) си главата над нещо (разг.) — мъча се да проумея, да разреша нещо. Вдигам глава — бунтувам се, не се покорявам. Вдигам на главата си (къщата, стаята) (разг.) — правя голям шум. Вземам някому главата — отнемам някому живота, убивам някого. Вземам си беля на главата (разг.) — създавам си неприятности. Влиза ми в главата нещо — втълпявам си нещо. Глава на река (остар.) — извор, начало на река. Горе главата! — за ободряване: смело, бодро! Да ми е мирна главата (разг.) — да бъда спокоен, да не си създавам неприятности. Дебела глава — а) Упорит човек. б) Тъп човек. Дойде ми на (до) главата — сполетя ме. Дохожда ми умът в главата (разг.) — вразумявам се. Едно за глава, друго за крака (разг.) — безразборно. Завъртам някому главата (разг.) — накарвам някого да се увлече, да се влюби в мене. Залагам главата си (разг.) — гарантирам с живота си. Замайва (мае) ми се главата (разг.) — а) Вие ми се свят. б) Чудя се какво да правя. в) Слисвам се. Заплащам с главата си (разг.) — заплащам с живота си. Избия от главата си някаква мисъл (разг.) — отказвам се от някаква мисъл, идея. Излизам на глава някому (разг.) — справям се с някого, с нещо. Имало глава да пати (разг.) — така било писано, предопределено. Имам (нямам) покрив над главата си — имам (нямам) подслон, жилище. Качвам се някому на главата (разг.) — не зачитам, не слушам някого, не се подчинявам на някого. Кимвам с глава — а) Поздравявам с кимане. б) Давам знак за съгласие, одобрение. Клатя глава — а) Заканвам се. б) Давам с глава знак за несъгласие, неодобрение. Луда глава — буен, невъздържан човек. Лукова глава (разг.) — нещо нищожно, без значение. Махай се от главата ми (разг.) — остави ме! Минава ми през главата — а) Случва ми се премеждие, преживявам нещо. б) Помислям, сещам се за нещо. Надигам глава — проявявам недоволство, непокорство. Напълням някому главата (остар.) — вразумявам някого. На своя глава — без да се допитвам до някого, без да искам разрешение; своеволно. Не вдигам глава от работа (разг.) — не се откъсвам от работа. Не давам косъм да падне от главата на някого (разг.) — браня, пазя някого ревностно. Обръщам надолу с главата (разг.) — разбърквам напълно, променям из основи. Огън ми гори на главата (разг.) — имам големи грижи, неприятности. От главата до петите (краката) — от горе до долу, изцяло. Отговарям с главата си — гарантирам с живота си. Отрязал му главата (разг.) — прилича напълно на някого, обикн. на един от родителите. През глава (разг.) — силно, стремително. Тичам през глава. Смея се през глава. Сече ми главата (разг.) — умен съм. С клюмнала глава — обезсърчен, омърлушен. Турям (слагам) си главата в торбата (разг.) — заемам се с рисковано дело, което може да коства живота ми. Хващам се за главата — чудя се какво да правя.