|
глàвен1, -вна, -вно, мн. -вни, прил. 1. Който е пръв по положение, който стои на чело; най-важен. Бранков успя в два дена да изгледа всички забележителни места на главния наш черноморски град. Вазов. Единственият и главен помощник в кръчмата на Герака беше неговата жена. Елин Пелин. Главен вход. Главен герой. Главна дирекция. Главна улица. Главен учител. || Прен. Основен, съществен. Главен въпрос. Главна задача. Главна роля. 2. Като същ. ср. главното — най-важното, най-същественото нещо. А сега трябва да се работи — туй е главното. Йовков. □ Главна буква — голяма буква, буква, с която започва изречение или собствено име. Главна квартира (воен.) — щаб на главното командване. Главно изречение (грам.) — независимо изречение в сложни съставни изречения.
главен2, -вна, -вно, мн. -вни, прил. Само в съчет. главен мозък (анат.) — мозъкът, който се намира в черепната кухина.
|