глàвешки нареч. Диал. 1. Презглава, много бързо. Едвам изтрая той дорде да излязат господарите му. И щом остана свободен, главешки се завтече към хорото. Влайков. 2. За пиене вода — с наведена глава и потопени устни в извор или в голям съд. Като нямаше чаши, пиеха главешки.
|