|
глад, гладъ̀т, гладà, мн. няма, м. 1. Силно усещане на нужда от храна. Беше вече обед. Те премаляваха от глад. Вазов. Гладът и вълка от гората изкарва. Погов. Уталожвам си глада. 2. Продължително недояждане поради недостиг на храна, неплодородие или социално бедствие. Той беше премалял от изнурение и глад, червата му се бяха слепили. Вазов. Брашното се привършваше и друга не по-малка опасност показваше вече страшното си лице — гладът. Йовков. Гладът е голям и жесток учител! Той учи и на разум, и на порок! Г. Кирков. 3. Прен. Книж. Недостиг, остра нужда от нещо. Глад за земя. Глад за суровини. □ Умирам от глад (разг.) — много съм гладен.
|