|
глàден1, -дна, -дно, мн. -дни, прил. Който усеща глад. Противоп. сит. А бе вие не сте ли гладни, няма ли да ядете? Л. Стоянов. Вън снегът стеле и покрива всичко: двора, затрънения плет, по който пърхат гладни врабчета. Елин Пелин. Гладна кокошка просо сънува. Послов. Гладна мечка хоро не играе. Послов. || Прен. Ненаситен, лаком, алчен. Гладен за земя. □ Гладна година — неплодородна година. Гладна земя (почва) — неплодородна, неторена земя (почва). Гладна смърт — смърт, причинена от глад. Гладна стачка — отказване от храна, обикн. от затворници в знак на протест. На гладно сърце (диал.) — преди да е ял човек.
глàден2, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от гладя. 2. Като прил. — който е изгладен с ютия. Гладени дрехи.
|