гладорѝя ж. Събир. Разг. Голям продължителен глад; гладия. Есенес, например, накъм Петковден, се чу, че Кондовчето, живописецът, се разболяло от тежката болест. Дорде се чуе, че е болно, и умря, ама не от болест, а от гладория. Чудомир.