|
глàдък, -дка, -дко, мн. -дки, прил. 1. Който има съвсем равна повърхност, който е без всякакви грапавини; равен. Противоп. грапав. Мичо се облегна до топа и взе да драще по гладката му повърхност. Вазов. Скалата беше цяла огряна от слънце, водата под нея беше бяла, тиха и гладка като стъкло. Йовков. Гладък като огледало. Гладка кожа. Гладък път. 2. Прен. Който леко и свободно се чете; плавен. Гладък стих. Гладък стил. Гладка мисъл.
|