|
глàдя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Правя нещо да стане гладко; изглаждам. Гладя камък. || Премахвам с ютия гънките на плат или на дреха. Гладя риза. 2. Прекарвам леко ръка по нещо в една посока. Поп Йоан си гладеше смутено бялата брада. Йовков. || Милвам, галя. Гледа си в очи Чавдара, / във очи черни, големи, / глади му глава къдрава. Ботев. От време на време ездачът гладеше гиздавата му грива и приятелски му говореше. Елин Пелин. гладя се възвр. и страд.
|