|
глàсен1, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Който става на глас. Гласно четене.
глàсен2, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Само в съчет.: гласна буква (езикозн.) — писмен белег, който означава гласен звук; гласен звук (езикозн.) — който съдържа звук, образуван само от гласилките, без примес на шум; и гласни струни (анат.) — гласилки.
|