гласовѝт, -а, -о, прил. Който има силен глас. Селямсъзът беше твърде добър баща в къщата си и всяка вечер обичаше да бие най-гласовитите от децата си. Вазов. || Който има хубав глас, който пее хубаво. Оттам вятърът донася провлечени и тъжни напеви на някои по-гласовити песнопойки. Влайков.
|