Речник

глèдам, -аш, несв. 1. Непрех. Държа очите си отворени с насочен поглед. Тъжно щеш, майко, да гледаш / ти на туй хоро весело. Ботев. Той гледаше разсеяно от прозореца. Гледам въпросително. Гледам любопитно. || За сляп или умрял — стоя с отворени очи, без да виждам. Ослепя кой знае от какво. Сега гледа, ама не види. Вазов. Издъхна. Очи му безжизнени гледат. Вазов. 2. Прех. Забелязвам, установявам. Тия дни гледам, че бялото пиле захвана да мършавее. Каравелов. 3. Прех. Присъствам на театрално представление. Довечера ще гледам „Иванко“. Гледахме новия филм. 4. Прех. Наблюдавам, внимавам. Гледай кравата да не ритне котлето. 5. Прех. Разглеждам, избирам. Гледахме вчера плат за палта. 6. Прех. Обикн. с лично местоим. в косвен падеж — добивам впечатление, съдя за нещо само по външен вид. Гледаш я на пътя — дребничка, сухичка, слабичка. Ала виж я на работа. Влайков. Знам аз кой за къде е, не гледай ме, че съм прост. Елин Пелин. 7. Непрех. За стая, прозорец и др. — обърнат съм, поставен съм с изглед към нещо. Стаята ни гледаше към двора. Ал. Константинов. 8. Прех. Прен. Старая се; внимавам. Вървяха без да си приказват и гледаха само да не изгубят пътя. Йовков. Гледал съм от песните и стихотворенията на всякой поет да избера най-хубавите. П. П. Славейков. Гледай да не паднеш! 9. Прех. Прен. Вземам пример от някого; подражавам. Нека гледат какво правят старите войници — тази е за тях най-добрата школа. Л. Стоянов. 10. Прех. Полагам грижи за някого, за нещо. Сираче остана без майка, без баща, няма кой да го гледа. Елин Пелин. Дали си болна лежала, / или си болен гледала. Нар. пес. Кой му гледа къщата? || Отглеждам, развъждам. Той гледа пчели. 11. Непрех. Прен. Разчитам на някого, на нещо; уповавам се. Селото на тебе гледа. Ти баща, ти майка. Йовков. 12. Непрех. Прен. В съчет. с предлог на — имам отношение към нещо. Аз гледам на богатството почти с презрение. Ал. Константинов. 13. Прех. Разг. Преглеждам болен. Лекувахме я. Гледаха я докторите. Вазов. 14. Непрех. Гадая, врачувам. Тя отбира от сънища и на карти гледа. Вазов. Гледам на ръка. гледам се възвр., страд., взаим. През прозорците се гледаха отсрещните високи домове. Вазов. Тежко е да се гледа болник, кога се залежи. Влайков. Ако трябваше да се препуска, (конят) препускаше без да се гледа какво е мястото, ако трябваше да се стои, стоеше като закован. Йовков. Една минута те мълчаха и се гледаха. Йовков. На харизано магаре петалата не се гледат. Послов. Гледам се в огледалото. Трябва да се гледа да няма грешки. Пчелите се гледат лесно. Не бива да се гледа леко на такива въпроси. □ (Времето) гледа на (разг.) — клони, отива към. Времето гледа на дъжд. Времето гледа на оправяне. Гледай си работата (разг.) — а) Не се безпокой, не се тревожи. б) Не се меси в чужди работи. Гледам дело — разглеждам дело в съдебно заседание, за да се вземе решение. Гледам изпод вежди (разг.) — гледам скришно или сърдито. Гледам на високо (разг.) — стремя се към големство. Гледам някого в очите — стремя се да предугадя желанието на някого и да го изпълня, за да му угодя. Гледам някого като писано яйце (разг.) — полагам особено големи грижи за някого. Гледам някого накриво (разг.) — имам неприязнено отношение към някого. Гледам отвисоко — държа се надменно, гордо. Гледам през пръсти — отнасям се към нещо повърхностно, небрежно. Гледам с добро (лошо) око някого — отнасям се добре (зле) към някого. Гледам си кефа (разг., ирон.) — живея безгрижно. Гледам хатър някому (остар.) — угаждам някому. Кой ти гледа (разг.) — не вземам пред вид, не обръщам внимание. Не мога да гледам хората в очите (разг.) — срамувам се, изпитвам срам от някаква своя постъпка. Окото ми все натам гледа (разг.) — непрекъснато се стремя да постигна нещо. Тебе гледа, мене вижда (разг., шег.) — кривоглед. Я гледай (я гледай ти) — възклицание за израз на учудване, на недоумение.