|
глобя̀вам, -аш, несв.; глобя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Налагам глоба. Где има овес прегазен, где има царевица ошмулена, все той и козите му вътре. Бре глобяваха го, бре бой яде от стопани, не взема от нищо и не взема. Чудомир. Един шоп се оплака, че го глобил лесничеят. Вазов. А тиранинът върлува / и безчести край наш роден: / коли, беси, бие, псува / и глоби народ поробен! Ботев.
|