|
глòждя, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Гриза, огризвам нещо твърдо. Само тук-таме в най-бедните и полуизгорени села виждаха дрипави селяци, изсъхнали от глад, почернели от тегло, които глождеха някой корен и гледаха тъпо и равнодушно. Йовков. Куче държи кокал — нито го гложди, нито го на друго дава. Послов. 2. В съчет. с местоим. ме, те и т.н. — причинявам неприятно усещане, болка. Нещо почва да ме гложди в очите. И едра капка се отърколва по бузите ми и пада върху книгата. Влайков. 3. Прен. Измъчвам, безпокоя, причинявам душевни терзания. Омразата му към Вълчана се обърна на същинска болест, която глождеше и разяждаше душата му. Йовков. Ревността като едно червейче глождеше радостта му. Вазов. □ Глождя някому костите (разг.) — говоря злостно, неприязнено за някого след смъртта му.
|