глумлѝв, -а, -о, прил. Остар. Книж. 1. Който обича да пуска глуми. Глумливите белочерковци кръстиха прочее с името на прочутия английски бързоходец и своя единствен талигар. Вазов. 2. Който съдържа глума; шеговит. Дигна се общо кикотене с преплитане глумливи забележки. Вазов.
|