глупèц, мн. -пцѝ, м. Глупав човек; глупак. Тежко, тежко! Вино дайте! / Пиян дано аз забравя / туй, що, глупци, вий не знайте / позор ли е или слава! Ботев. Глупецът е дързък, над всичко се смее, / но само да мисли не смее. Вазов. Пречка е за себе си глупецът, / пречка е за другите мъдрецът. П. П. Славейков.
|