глупèшки, -а, -о, прил. Който е присъщ, свойствен на глупец. Надутостта глупешка е позната / на жалката нищожност, на тълпата. К. Христов. Да, взех да мисля вече, че принципи човешки / не са освен досадни измислици глупешки. Вазов.