глуповàт, -а, -о, прил. Не толкова глупав; възглупав, глупавичък. Нямаше нищо по-добродушно от физиономията на хаджи Смиона, поглед безстрастен, глуповат и вечно усмихнат. Вазов. Простодушният, наивен и глуповат цветар можеше да говори всичко, без някой да обърне внимание на думите му. Йовков.
|