Библиография

- а б в г д е ж з и й к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ъ ь ю я
г га гв гд ге ги гл гм гн го гр гу гъ гь гю гя	глава главатар главатарка главатарство главен главенство главест главешки главина главица главичка главнив главница главно главнокомандващ главня главобол главоболие главоболя главозамайвам главозамайвам се главозамайваме главозамая главозамая се главоломен главоломно главоног главорез главя главявам главяване глагол глаголен глаголица глаголически глаголски глад гладач гладачка гладачница гладен гладене гладиатор гладиаторски гладило гладиола гладия гладко гладкост гладник гладница гладнишки гладория гладувам гладуване гладък гладя глазирам глазиране глазура гламав гламавщина гланц гланцов гларус глас гласеж гласен гласилки гласна гласно гласност гласов гласовит гласовито гласоподавам гласоподаване гласоподавател гласоподавателка гласпапир гласувам гласуване глася глася се глашатай гледам гледане гледач гледачка гледен гледец гледжосам гледжосан гледжосвам гледжосване гледище гледка глезен глезене глезла глезльо глезотия глезя глезя се глетчер глеч глечосам глечосвам глиган глигански гликоза глина глинен глинест глист глистав глистен глистовиден глистообразен глицерин глицеринов глициния глоба глобален глобализация глобус глобя глобявам глобяване глог глогина глогинка глогов гложак глождене глождя глозгам глозгане глума глумец глумлив глумливо глумчо глумя се глуп глупав глупавина глупавичък глупаво глупак глупачка глупашки глупец глупешки глупея глуповат глупост глупчо глутница глух глухар глухарче глухичък глухо глухоням глухота глухчо глушея глушина глъбина глътвам глътване глътка глътна глъхна глъч глъчка	глỳпост, -ттà, мн. -и, ж. 1. Само. ед. Качество на глупав човек. Ех, грешило, бъркало от глупост, / с тоя ум не ще остане, я! Вазов. Мъдростта и глупостта — / два сиамски братя на света. П. П. Славейков. 2. Неразумна, глупава постъпка. От тия шеги още повече се помрачаваше разсъдъкът му и той захващаше да върши какви не глупости. Йовков. Може и глупост да направя, да се разплача. Л. Стоянов. 3. Обикн. мн. Несериозни, глупави неща. Моля, оставете глупостите, а делото гледайте. Вазов. Ах, всичко видел е и чул е той! / Какви не глупости аз бъбрех, боже мой! К. Христов. Говоря, дрънкам глупости. 4. Като междум. — за израз на неодобрение, несъгласие и пр. Сега пък защо са тези сълзи! — каза кумата. — Глупости! — произнесе старият. Елин Пелин. Туй не съм чувал, ала съм чувал, че смок е смучел млякото им. — Глупости. Само си дрънкаш — каза Марин. Йовков.

Речник