глухотà, мн. няма, ж. 1. Качество на глух. Баба Яна запазваше това спокойствие, което идеше преди всичко от възрастта и глухотата ѝ. Йовков. 2. Дълбока тишина, безмълвие. Глухотата бе дълбока; никакво цвъркане на птици не оглашаваше самотията. Вазов. С глухотата си, със самотата си това място навява печал и запустението му плаши. Елин Пелин.
|