глъ̀твам, -аш, несв.; глъ̀тна, -еш, мин. св. -ах, св., прех. 1. Гълтам наведнъж или няколко, пъти по веднъж. Там си глътнах малко коняк и изпих чаша студена, много вкусна вода. Вазов. Дорде змията не глътне жабата, коремът ѝ не се издува. Йовков. Голям залък глътни, голяма дума не казвай. Погов. 2. Прен. Поемам в себе си; поглъщам. И твойте ламтежи и тяло / ще глътне земята студена. Вазов. 3. Прен. Разг. Вземам с измама, отнемам. Изяде му парите, ще му глътне и имотеца. □ Глътвам въдицата (разг.) — а) Рядко. Влюбвам се силно. б) Подавам се на измама, оставям се да бъда измамен. Глътвам си езика (разг.) — уплашвам се силно. Душко си глътна езика и не можа да каже нищо. Елин Пелин.
|