|
глъ̀тка ж. 1. Количество течност, която се гълта на един път. Най-после Еньо се изправи, вдигна шишето и го преполови на едри глътки. Елин Пелин. Надвечер той ожадня и изпи една глътка ледена вода. Йовков. || Количество въздух, колкото може да се погълне с едно вдишване. Той приемаше на големи глътки свежия живителен въздух на планината. Вазов. Отчаян мах / за глътка въздух. Яворов. || Прен. Малко количество от нещо. Глътка вода. 2. Рядко. Гълтане, преглътване. Пия на бавни глътки. 3. Диал. Горна част на хранопровода; гърло. Тебе отведнъж като че ти се преметне нещо на сърцето и залъкът ти се спре на глътката. Влайков.
|