|
глъ̀хна, -еш, мин. св. -ах, несв., непрех. Поет. 1. За глас, шум и др. — постепенно затихвам, замирам. Светкавиците припламваха по-рядко и гръмотевиците глъхнеха надалече. Йовков. Далеко ридае и глъхне планински поток. Дебелянов. 2. Намирам се в тишина и покой. Глъхнали са в сън поля безбрежни, / само будно още бди селото. П. П. Славейков. Равни двори / глъхнат в странна пустота. Смирненски. 3. За нива, градина и др. — задушавам се от бурен и плевел. Широкият двор глъхнеше в трева и бурен. Йовков.
|