глъч, глъчъ̀т, глъчà, мн. няма, м., и глъч, глъчтà, мн. няма, ж. Рядко. Глъчка. Всичко утихне в миг и едно напрегнато очакване замести предишния глъч. Величков. А сред смях и глъч голяма / пак запяха коледари. П. П. Славейков. В полски равни широта / весел шум и глъч ехти. Яворов.
|