Речник

гнездò, мн. -à, ср. 1. Жилище на птица, което тя си прави от сламки, клечки, кал и др. На бездимните плетени комини стърчаха щъркелови гнезда. Вазов. Там имаха гнезда два славея. Елин Пелин. Орлово гнездо. Вия си гнездо. || Прен. Поет. Родна къща, родно място. Продадоха родното гнездо, гдето е проходил, проговорил. Стаматов. Не изглеждаше, че тук го е довело желанието да види родното си гнездо, близките си, жена си и детето си. Елин Пелин. 2. Прен. Поет. Убежище, скривалище. Бяла Черква е била едно от гнездата на Левски. Вазов. Разбойническо гнездо. Хайдушко гнездо. 3. В градина или нива — трапчинка, гдето се поставят, садят семена и под. || Няколко растения, засадени и израсли заедно. Зеленееха се гнезда с картофи. Йовков. 4. Спец. Група от близки еднокоренни думи, които се дават в една статия на речник. □ Вия, свивам гнездо — а) Създавам си дом, семейно огнище. б) Настанявам се, засядам някъде. Димчо беше много добро момче. И в тяхната къща немотията беше свила гнездо. А. Каралийчев. Гнездо на зараза — място, от което се разпространяват болести, зло. Змийско гнездо — а) Място, където се въдят змии; змиярник. б) Прен. Свърталище на много опасни врагове, разбойници. Картечно, оръдейно гнездо — кръгъл окоп, в който е поставена картечница или оръдие. Контролно гнездо (стоп.) — специален полог, наблюдаван всеки ден, за да се знае колко яйца снася някоя кокошка. На гнезда — на купове, на купчини. Там пък, гдето работата е била по-немарлива и нескопосна ръка е засявала, нивата беше по-слаба, изникнала на гнезда и обхваната от плевел. Йовков.