Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гнайс
гнайсов
гневен
гневене
гневлив
гневливост
гневно
гневност
гневя
гневя се
гнездене
гнездо
гнездов
гнездовиден
гнездя
гнездя се
гнет
гнета
гнетен
гнетя
гнида
гнидав
гниене
гнил
гнилец
гнилост
гния
гноен
гноене
гноище
гной
гнойница
гносеологичен
гносеология
гноя
гноясам
гноясвам
гноясване
гнус
гнусен
гнусене
гнуслив
гнуснав
гнуснаво
гнусно
гнусота
гнусотия
гнуся се
гнъс
гнъсен
гнъся
гняв

гнездя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, несв., непрех. Рядко. За птици — правя, вия гнездо. Скиташе из планината да дебне дивеч и да лови диви гълъба из хралупите на дъбовете, гдето тия птици гнездяха. Ем. Станев.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.