Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гнайс
гнайсов
гневен
гневене
гневлив
гневливост
гневно
гневност
гневя
гневя се
гнездене
гнездо
гнездов
гнездовиден
гнездя
гнездя се
гнет
гнета
гнетен
гнетя
гнида
гнидав
гниене
гнил
гнилец
гнилост
гния
гноен
гноене
гноище
гной
гнойница
гносеологичен
гносеология
гноя
гноясам
гноясвам
гноясване
гнус
гнусен
гнусене
гнуслив
гнуснав
гнуснаво
гнусно
гнусота
гнусотия
гнуся се
гнъс
гнъсен
гнъся
гняв

гнездя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, несв., непрех. Имам свърталище някъде; крия се, потулям се. Замък там било отколе, / чуден, бляскав и голям, / ... / бухали сега се гнездят / в грозните му съсипни. П. П. Славейков. Тукашните букови лесове не се намират никъде в България. В техните непристъпни и мрачни самотии се гнездят мечки, диви свини. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.