гнетà, -èш, мин. св. гнèтох, несв., прех. Диал. 1. Тъпча, натискам, мачкам, натъпквам. 2. Гнетя. От самотията ѝ е тежко. Па и някаква друга мъка гнете душата ѝ. Влайков. Тошо беше умислен и скорошната разправия с баща му още го гнетеше. Йовков.