|
гнетèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от гнета. От други помисли душата му гнетена, / чуждее се от вас, и няма и смутена. П. П. Славейков. 2. Като прил. — който е потискан, измъчван. И в бащина свидна и свята земя / въстанал е вече гнетений народ! П. П. Славейков.
|