|
гнѝл, -а, -о, прил. За храна, дърво, труп и др. — развален от гниене. Старият воденичар дядо Угрин прегледа още веднъж с голямо внимание гнилия и жабунясал улей на воденицата. Елин Пелин. Гнили плодове. Гнили зъби. || Прен. Който вътрешно се разпада и гние. Турската империя е една гнила държава. Вазов. Няма здрав човек на света. Гледаш, тялото желязно, а душата — гнила. Елин Пелин. □ Гнили круши — круши, които се ядат, като загният. Яж, бабо, гнили круши, да ти растат зъбите. Погов.
|