|
гнѝя, -ѝеш, мин. св. гних, несв., непрех. За органически вещества — разпадам се, разлагам се. Видях насваляни по земята, оставени да гният, безбройно число борики. Вазов. Тук всичко мре, изтлява, гние. / ... / Едната светлина е вечна. Вазов. || Прен. Живея при лоши за здравето условия; мъча се, страдам, чезна. Пет години гних аз в турската тъмница. Вазов.
|