Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
гнайс
гнайсов
гневен
гневене
гневлив
гневливост
гневно
гневност
гневя
гневя се
гнездене
гнездо
гнездов
гнездовиден
гнездя
гнездя се
гнет
гнета
гнетен
гнетя
гнида
гнидав
гниене
гнил
гнилец
гнилост
гния
гноен
гноене
гноище
гной
гнойница
гносеологичен
гносеология
гноя
гноясам
гноясвам
гноясване
гнус
гнусен
гнусене
гнуслив
гнуснав
гнуснаво
гнусно
гнусота
гнусотия
гнуся се
гнъс
гнъсен
гнъся
гняв

гнъ̀сен, -сна, -сно, мн. -сни, прил. Остар. Гнусен. Народът проклина го там — / изчадие бесовско, син гнъсни, / избълван от пъкъла нам. Вазов.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.