гòвор м. 1. Само ед. Човешка реч; приказване, говорене. В мрака, между дебелите дънери, се чу шум от човешки стъпки и тих говор. Вазов. || Обр. Поет. Пред мен шумеше реката в зеления си дърволяк. И ти се вслушваш и искаш да разбереш тоя тайнствен говор. Вазов. 2. Само ед. Способност за говорене. Вследствие на парализа той загуби говора си. 3. Само ед. Особеност на речта в произношение, във форми и в речник. Тя беше чужденка, а това по нищо не личеше в говора ѝ. Йовков. 4. Разновидност на териториален диалект. Тетевенски говор. Западнобългарски говори.
|