говòря, -иш, мин. св. -их, несв. 1. Прех. и непрех. Изказвам мисли, чувства или желания с думи; приказвам. Той не беше в състояние да говори. Вазов. Раните на Иван заздравели, но не може да говори и нищо не помни. Елин Пелин. Детето започна да говори. Не гледай какво говори, а какво върши. 2. Прех. Владея устно (чужд език). Говоря руски. Говоря френски. 3. Прех. и непрех. Казвам, съобщавам, давам сведения, устно или писмено. Имам нещо да ти говоря. || Пиша, съобщавам, давам сведения. Сръбският летописец Данаил в разказа си за Велбъждката битка говори за пленени български боляри. Вазов. || Съветвам, увещавам, въздействам. Той знаеше, че Вълчан не беше прав, канеше се дори да му говори. Йовков. || Ходатайствам, застъпвам се за някого. 4. Непрех. Водя разговор; разговарям. Когато ме преместиха в едно от общите отделения, с радост се видях между хора, с които можех да говоря. Величков. Говорехме само за предстоящия път. Йовков. 5. Непрех. Произнасям реч; изказвам се. Днес в селото глухо, утре в някой град, / говореше тайно за ближний преврат, / за бунт, за свобода, за смъртта, за гробът. Вазов. Отидох на сказка. Именит писател ще говори. Елин Пелин. 6. Непрех. Прен. Давам основание да се мисли; свидетелствам, подсказвам, напомням. Впрочем, нека делата сами да говорят. Ал. Константинов. Това говори много зле за тебе. || Будя мисли, чувства и др. Всичко наоколо ѝ беше познато, всичко сякаш ѝ говореше за нещо свидно. Йовков. Тази картина ми говори много. говори се (безл.) — носи се мълва, става дума, приказва се. В къщата на Гераците, па и в цялото село се знаеше и говореше, че старият Герак има скрити пари. Елин Пелин. □ Не си говорим (разг.) — не сме в добри отношения, сърдити сме.
|