|
годѝна (съкр.: г. или год.), ж. 1. Време, през което земята прави пълно завъртане около слънцето — равно на 12 месеца или 365 (366) дни. Левски беше угаснал преди три години. Вазов. Той има навършени 18 години. Съединението на Северна и Южна България стана седем години след Освобождението. 2. Период от време, през което се завършва цикъл от някакви занимания и др. Учебна година. Стопанска година. 3. Само ед. С числ. редно — за означаване на дата по известно летоброене. Априлското въстание избухна в 1876 година. 4. Само мн. В съчет. с числ. редно — за означаване на десетилетие. В шейсетте години на миналия век. 5. Само мн. — за означаване на дълъг период от време. Години се борих, трудих и живях под угрозата на смътния утрешен ден. Смирненски. 6. Само мн. За човек — възраст. На млади години. На стари години. Детски години. 7. Помен за покойник около една година след смъртта му. □ Влизам в години (разг.) — ставам възрастен. Ден година (разг.) — много дълъг, безкраен ден. За много години — пожелание, благословия за дълголетие. Календарна година — времето от 1 януари до 31 декември. Нова година — празникът Първи януари. Нощ година (разг.) — много дълга, безкрайна нощ. От година на година (разг.) — с всяка изминала година, непрекъснато. От години — отдавна. Тъй бяха го запомнили от години. Йовков. Паметна година — година, в която се е случило нещо важно, в която е станало някакво събитие. Тази година, обикн. съкр. т. г. — годината, която е настъпила или която тече. Усилни години — години на тежки преживявания.
|