|
гол, -а, -о, прил. 1. Който няма никакви дрехи върху тялото; необлечен. Ние сме насядали върху белите камъни в реката голи. Л. Стоянов. || Леко, недостатъчно облечен. Не стой гол (без палто) на студа. || Непокрит, непостлан, без мебелировка. Войниците вече спяха, легнали един до други, на голата земя, сложили глава на раниците си. Йовков. Квартирата изведнъж им се стори гола и чужда. Вежинов. Гола стая. Голи стени. 2. Който е без растителност, без листа, косми, пера и др.; необрасъл. Гигантските планини със своите голи върхове и със своите гористи поли са прегърнали от всичките страни това българско село. Каравелов. Гола глава. Голо теме. Голи клони. 3. Прен. Разг. Който е без прибавка, непридружен от нещо. Голият чай е единствената ни храна. Л. Стоянов. 4. Прен. Разг. Беден. Букурещ кипеше от голи и безпомощни скитници българи. Вазов. □ Гол и бос — много беден. Гол като тояга (пушка) (разг.) — извънредно беден. Гола истина — самата истина. Гола сабя — сабя, извадена от ножницата. Голи думи, голи обещания — празни думи, обещания, неподкрепени с дела. На голо — направо върху тялото. Нито конят на Илия, нито техните коне имаха седло — бяха ги възседнали на голо. Йовков. С голи ръце (разг.) — без оръжие и инструменти.
гол, гòлът, гòла, мн. гòлове, гòла (сл. ч.), м. (англ.). Спорт. При футбол и други подобни игри — вкарване на топката във вратата на противния отбор. Вкарвам гол.
|