големèц, мн. -мцѝ, м. Разг. Лице, което заема голяма служба. Не съм за рая аз, сиромах човек; раят е направен за големците и за богатите. Елин Пелин. Като всички умни хора / аз не ритам тръна бос, / с големците се не боря / и им ставам сявга мост. Вазов.
|