|
голотà ж. 1. Само ед. Състояние, качество на гол. Пророкът се видя гол. Като се срамуваше от голотата си, той се засланяше под синорите. Елин Пелин. Хълбокът на планината беше гол, както и срещните. Близостта на селото обяснява тая голота. Вазов. 2. Обикн. мн. Непокрити, оголени части на човешкото тяло; голотия. Покрий си голотите. 3. Прен. Неприкритост, същински вид. Въпросът блясва в цялата си голота.
|