Речник


  -  а  б  в  г  д  е  ж  з  и  й  к  л  м  н  о  п  р  с  т  у  ф  х  ц  ч  ш  щ  ъ  ь  ю  я  
г
га
гв
гд
ге
ги
гл
гм
гн
го
гр
гу
гъ
гь
гю
гя
го
гоблен
говедар
говедарка
говедарник
говедарски
говедарство
говедарче
говедо
говедовъд
говедовъден
говедовъдски
говедовъдство
говедце
говеене
говежди
говея
говор
говорен
говорене
говорим
говорител
говорлив
говорливост
говоря
годе
годеж
годежар
годежарка
годежарски
годежен
годен
годеник
годеница
годенишки
година
годинак
годиначе
годинясам
годинясвам
годинясване
годишен
годишник
годишнина
годишно
годност
годя
годявам
годяване
годявка
гоен
гоене
гозба
гозбица
гол
голак
голгота
големеене
големец
големея
големея се
големина
големичък
големка
големкиня
големство
големя се
голеничък
голея
голина
голичък
голишав
голишар
голишарче
голо
голобрад
головрат
гологан
гологлав
голомеше
голосеменен
голословен
голословие
голословно
голота
голотия
голтак
голф
голям
гонг
гондола
гондолиер
гонене
гонение
гоненица
гонитба
гонител
гонче
гоня
гоня се
гора
горд
гордеене
горделив
горделивец
горделиво
гордея
гордиев
гордо
гордост
горе
горе-
горе-долу
горен
горене
гореспоменат
горест
горестен
горестно
горещ
горещене
горещина
горещник
горещо
горещя се
горивен
гориво
горила
горим
горист
горителен
горица
горичка
горкана
горкият
горко
горненец
горненка
горнило
горница
горнище
горнокраец
горняк
горнянин
горолом
гороломен
гороломник
гороломно
гороцвет
горски
горун
горунов
горча
горчив
горчивина
горчивка
горчиво
горчилак
горчилка
горчило
горчица
горък
горя
горянин
господ
господар
господарка
господарски
господарствам
господарство
господарувам
господаруване
господен
господин
господинчо
господски
господствам
господстване
господствен
господство
госпожа
госпожица
гост
гостен
гостенин
гостенка
гостилница
гостилничар
гостилничарка
гостилничарски
гостилничарство
гостилничен
гостна
гостолюбив
гостолюбие
гостоприемен
гостоприемно
гостоприемство
гостувам
гостуване
гостя
готварница
готварски
готварство
готвач
готвачка
готвен
готвене
готвя
готвя се
готи
готика
готически
готов
готован
готованец
готованка
готовански
готовност
готово
готски
гощавам
гощаване
гощавка
гоя
гоя се

голя̀м, -а, -о, мн. голèми, прил. 1. Значителен по размери, величина, количество. Противоп. малък. Неговата голяма и бяла къща беше на лично място сред селото. Елин Пелин. Вълчан разказваше какви кучета беше имал едно време: големи и рунтави като мечки. Йовков. Голямото число затворници увеличаваше още повече нетърпимия въздух. Величков. Селото беше тихо, горещината голяма. Елин Пелин. Във всеки случай, тук се случило някакво голямо нещастие. Вазов. На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи. Послов. Голям град. Големи заслуги. || За чувства — твърде силен, извънредно силен. Голяма мъка. С най-голямо удоволствие. За голямо съжаление. 2. Който има значение; важен, значителен. Заговорвахме за големи работи, за политика и за световните събития. Йовков. Войниците се събират на групи и разговарят за голямото събитие — примирието. Л. Стоянов. Голям празник. 3. Който притежава в по-силна степен някое качество, умение; изтъкнат, забележителен. Той беше учен, наистина, трудолюбив и енергичен, но — и голям скъперник и сребролюбец. Йовков. Види се, той ме взе за голям лъжец или умопобъркан. Вазов. Голям песнопоец. Голям юнак. Голям учен. Голям приятел. 4. За човек — възрастен. Дядо Йордан имаше трима санове. Най-големият беше Божан. Елин Пелин. 5. Като същ. големите — а) Възрастните. Децата седнаха напред, а големите назад. б) Израслите вече деца, по-големите деца. Вечер, догде изчетеше повечерката си пред куностаса, големите бяха длъжни да присъстват. Вазов. □ Големият пръст — средният пръст. Голям да порастеш — пожелание към деца при отговор на поздрав. Голям залък лапни, голяма дума не казвай (погов.) — не се произнасяй прибързано за важни неща. Голям сечко (диал.) — януари. Голям човек (разг.) — големец. Голяма работа (разг.) — а) С отрицание: лесна, незначителна работа. Не е голяма работа: десет бабаити и десет газени тенекета са в състояние не да заглушат, ами да оглушат противниците. Ал. Константинов. б) Като възклицание: какво от това. Ами ти, от бързане, забравил си да заплатиш бирата си. — Голяма работа! Ал. Константинов. Голямата мечка (астр.) — съзвездие от седем звезди, което се намира винаги на север. Държа се на голямо (остар.) — гледам от високо на околните; големея се. Ер голям — буква ъ в българската азбука. Мало и голямо (диал.) — всички. Той служеше много отдавна, познат беше на мало и голямо. Йовков. Не казвай голяма дума (разг.) — не давай прибързани и необмислени мнения, обещания. Окото ми бяга на голямо (остар.) — стремя се към богатство, към добро положение. Чудо голямо (разг.) — какво от това, нищо от това; голяма работа.


Copyright © 2014 Институт за български език. Всички права запазени.