|
голя̀м, -а, -о, мн. голèми, прил. 1. Значителен по размери, величина, количество. Противоп. малък. Неговата голяма и бяла къща беше на лично място сред селото. Елин Пелин. Вълчан разказваше какви кучета беше имал едно време: големи и рунтави като мечки. Йовков. Голямото число затворници увеличаваше още повече нетърпимия въздух. Величков. Селото беше тихо, горещината голяма. Елин Пелин. Във всеки случай, тук се случило някакво голямо нещастие. Вазов. На прехвалени ягоди с голяма кошница не ходи. Послов. Голям град. Големи заслуги. || За чувства — твърде силен, извънредно силен. Голяма мъка. С най-голямо удоволствие. За голямо съжаление. 2. Който има значение; важен, значителен. Заговорвахме за големи работи, за политика и за световните събития. Йовков. Войниците се събират на групи и разговарят за голямото събитие — примирието. Л. Стоянов. Голям празник. 3. Който притежава в по-силна степен някое качество, умение; изтъкнат, забележителен. Той беше учен, наистина, трудолюбив и енергичен, но — и голям скъперник и сребролюбец. Йовков. Види се, той ме взе за голям лъжец или умопобъркан. Вазов. Голям песнопоец. Голям юнак. Голям учен. Голям приятел. 4. За човек — възрастен. Дядо Йордан имаше трима санове. Най-големият беше Божан. Елин Пелин. 5. Като същ. големите — а) Възрастните. Децата седнаха напред, а големите назад. б) Израслите вече деца, по-големите деца. Вечер, догде изчетеше повечерката си пред куностаса, големите бяха длъжни да присъстват. Вазов. □ Големият пръст — средният пръст. Голям да порастеш — пожелание към деца при отговор на поздрав. Голям залък лапни, голяма дума не казвай (погов.) — не се произнасяй прибързано за важни неща. Голям сечко (диал.) — януари. Голям човек (разг.) — големец. Голяма работа (разг.) — а) С отрицание: лесна, незначителна работа. Не е голяма работа: десет бабаити и десет газени тенекета са в състояние не да заглушат, ами да оглушат противниците. Ал. Константинов. б) Като възклицание: какво от това. Ами ти, от бързане, забравил си да заплатиш бирата си. — Голяма работа! Ал. Константинов. Голямата мечка (астр.) — съзвездие от седем звезди, което се намира винаги на север. Държа се на голямо (остар.) — гледам от високо на околните; големея се. Ер голям — буква ъ в българската азбука. Мало и голямо (диал.) — всички. Той служеше много отдавна, познат беше на мало и голямо. Йовков. Не казвай голяма дума (разг.) — не давай прибързани и необмислени мнения, обещания. Окото ми бяга на голямо (остар.) — стремя се към богатство, към добро положение. Чудо голямо (разг.) — какво от това, нищо от това; голяма работа.
|