гонѝтба ж. 1. Гонене, надпреварване. Полетя сганта и върху тях... / — и вик, гонитба, рев и бяг. П. П. Славейков. 2. Преследване, гонение. Малко по малко се разплиташе тая объркана и замотана мрежа от ежби, гонитби и сплетни. Йовков.