|
гòня, -иш, мин. св. -их, несв., прех. 1. Тичам след някого или след нещо, за да го настигна и уловя. Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав, да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Елин Пелин. Той се извърна и видя недалеч от поляната, че Боримечката гонеше един циганин. Вазов. Милке, гони ме потеря. Вазов. || Прен. Стремя се да постигна нещо. Най сме весели бродяги, / ний сме влюбени в света. / и сред смях и песни гоним / свойта хубава мечта. Смирненски. Не гоня слава, не търся известност. Елин Пелин. Остави питомното, че гони дивото. Погов. 2. Разг. Отправям се, движа се към определена цел; стигам, настигам. Сбогом, бай Гачко, аз ще гоня Троян. Вазов. Без да се бави ни минутка, взема пушката и хуква да гони дружината. Вазов. 3. Разг. Преследвам някого. Едно време се карахме с него и от тогава ме гони. Йовков. 4. Пъдя някого от някъде. Канят ли те — еж, гонят ли те — беж. Погов. Стой тук, никой те не гони. гоня се страд. и взаим. Войниците приказват високо, смеят се, гонят се и се замерят със сняг. Йовков. □ Гоня вятъра (тоя що духа, Михаля) (разг.) — губя си времето с безполезни, невъзможни неща. Ще те гоня до девета рода (до дупка) (разг.) — ще те преследвам до край.
|