|
горà ж. 1. Земно пространство, обрасло с много дървета. Прекрасни са горите от ели, които растат по вътрешните урва на Стара планина. Вазов. Хубава си, моя горо, миришеш на младост. Каравелов. Гора зашуми, вятър повее — / Балканът пее хайдушка песен. Ботев. 2. Самите дървета. Изсичам гората. Вековна гора. || Прен. Обр. Множество издигнати нагоре предмети. Гора от щикове. 3. Само в местни имена — планина. Средна гора. Света гора. 4. Диал. Дървен материал. Докарах си гора за къща. □ В гора расъл (разг.) — див, прост. Гори тилилейски (в нар. поезия) — далечни приказни гори; много далеч. Хващам (улавям) гората (разг.) — избягвам, ставам хайдутин или партизанин.
|