горд, -а, -о, прил. 1. Който е изпълнен с чувство за лично достойнство, със съзнание за превъзходство. Горд отпреде им застана / младият им вожд — / па каза на капитана / с гол в ръката нож. Вазов. В утрото на светла ера, с факела на нова вера / идат бодри ескадрони с устрем горд и набег смел. Смирненски. Каква бойка, енергична, бодра натура! Тип оригинален и нов на българка, която без фрази върви смело из пътя на живота, горда с труда си. Вазов. Родино, горда с нас бъди! / В сурови боеве калени, / и днес над свободата бдим. Вес. Георгиев. || Прен. Величествен. Родопите нямат строгия и горд вид на Рила. Вазов. 2. Надменен, надут, горделив. Проклех аз тази в мене страст безумна, / да бъда горд и жесток, както бях. П. Р. Славейков.
|