гòре нареч. 1. За посочване на място, което се намира високо или над друго място. Където погледнеш — назад, напред, долу, горе — все бук. Вазов. Оля занесе кафето и се качи горе. Стаматов. 2. Прен. Разг. По-високо ръководно място. Често пъти от горе не одобряваха посочения за кмет. Ст. Даскалов. 3. Прен. В сравн. степен — за означаване на превъзходство; свръх, над. Ботев беше роден, за да стои по-горе от общото равнище. Вазов. □ Горе главата! — призив за ободряване, окуражаване. Горе ръцете! — дигни си ръцете и не се съпротивявай! Горе-долу (разг.) — приблизително, донякъде. От горе до долу — а) От най-високия до най-ниския край на нещо. б) Прен. От най-отговорното лице до обикновения участник в нещо. Критиката трябва да се провежда от горе до долу и от долу до горе. По-горе (книж.) — в текст: по-преди, на по-предишна страница. Както е казано по-горе.
|