|
гòрен, -рна, -рно, мн. -рни, прил. 1. Който стои по-високо, над друго нещо. Противоп. долен. Стаята ни беше на горния етаж и ниско под нас чувахме да шумят овошките на градината. Йовков. От най-горното стъпало той се извърна и погледна долу. Вазов. Трима клисурски въстаници били слезли от планината и се скрили в училището, на горния край на града. Вазов. || Прен. Казан, споменат по-горе. Догдето той ми говореше горните думи, аз мислех какво ще сваря у тях. Вазов. 2. Прен. Който е по-напреднал в службата, в обучението и др. Той е произведен в по-горен чин. Минавам в по-горен клас. 3. Диал. Който следва, който идва. В горния понеделник тръгвам. Йовков. Неделя бе днеска, през горна неделя / Петкана девойка жениха. П. П. Славейков. □ Горна дреха — връхна дреха.
горèн, -а, -ο. 1. Прич. мин. страд. от горя. 2. Като прил. — който е минал през огън. Горена захар. Горен тел.
|