горèне, мн. -ия, ср. 1. Отгл. същ. от горя. Дърва за горене. 2. Хим. Бързо окисляване, при което се отделя топлина. □ Горно горене — горене, при което се запалват най-напред горните пластове въглища в печката и горят по-рано от долните.