горкàна, мн. няма, ж. Диал. Клета, злочеста жена. Светлолица хубавица / с него там живее / и запряна тя, горкана, / тъжи и линее. Яворов. И разбрах тогава аз, горкана: / той обича синеоката, / гдето другиму пристана. Багряна.