гòрко. 1. Нареч. от горък (във 2 знач.). Едвам сега Йошка забеляза майка си и горко за-рида. Йовков. И отивам при него покорно, / сякаш в тъмна хипноза омаяна, / и се връщам разбита и морна, / унизена и горко разкаяна. Багряна. 2. Като междум. За израз на съжаление, окайване. Наистина, бабо, аз съм болнав и много болнав. Горкò ми! В. Друмев. Горко му! □ Тежко и горко — израз за окайване. Ще издавите псетата — тежко и горко тогава и на стадото, и на овчарите. Стаматов. Свой своего не храни, тежко и горко кой си го няма. Погов.
|