горнѝло, мн. -а, ср. (рус.). 1. Остар. Грънчарска или рударска пещ. 2. Прен. Мъка, изпитание. Тоз подвиг упорит ни дигна, възроди, / духът ни из това горнило на страдания / излезе по як, здрав и цял се под млади. Вазов.