горолòм, мн. няма, м. 1. Лице, което изтребва безразборно горите. Зайците не са опасни. Опасни са ония с брадвите — гороломите. Йовков. 2. Прен. Силен вятър, хала. Само планината над него стоеше близка. Дали и сега там кънти понякога гороломът? Когато има буря — сигурно. Кр. Велков. 3. Потрошена, повалена гора.
|